Конференция „Ранно детско развитие – наука и практика”

На 19-ти септември Нов български университет за трети път бе домакин на Националната конференция  „Ранно детско развитие – наука и практика”.

Събитието събра учени, специалисти и други заинтересовани страни в областта на развитието в ранна детска възраст и даде възможност за обсъждане на научно-изследователски и практически аспекти и свързани с тях потребности от иновации и промяна в областта на ранното детско развитие.

В рамките на три панела – „Оценка на ранното детско развитие, подходи за работа с деца с увреждания и затруднения в развитието“, „Образование и грижи в ранна детска възраст“ и  „Ролята на общността и семейството като среда за ранно детско развитие в условия на бедност – връзка между наука, интервенции и политики“ беше обменен опит между държавни институции, академични среди, международни и неправителствени организации и експерти, по темата за ранното детско развитие.

Единна държавна политика за ранно детско развитие все още не е въведена

Като основен проблем беше очертана все още липсващата единна държавна политика за ранно детско развитие. Отказът на държавните институции и политическите органи да въведат такава политика поставя стотици деца в риск от трайни негативни последствия за тяхното дългосрочно развитие. По-конкретно:

• Диагностиката на нарушенията в невро-психичното развитие има значителни дефицити по отношение на достъпност, навременност, методологична осигуреност и междусекторна интегрираност;
• Липсва системен подход за провеждане на неонатален слухов скрининг, в периода от живота на детето, когато интервенциите имат най-голям ефект върху говорното развитие на децата;
• Липсва стандарт за въведени в практиката, научно-обосновани и удобни инструменти и методики за изследване на речевото развитие;
• Развиването на качеството на грижата в детските ясли и детските градини и развиването на участието на родителите като партньори на публичните услуги е ключово за постигане на по-качествена грижа и по-голям обхват на децата;
• Необходима е единна политика за професионална подготовка на кадрите в системата за детски грижи и изграждане на мултисекторен подход между здравната, образователната и социалната системи;
• Нужно е да бъде развивана изследователската дейност, която да служи за основа на създаването на работещи политики.

Бяха представени и множество добри практики по отношение на осигуряването на координирани индивидуални планове за подкрепа на семейства с деца с неблагополучия в развитието, нуждаещи се от ранна интервенция, както и за предотвратяване на разделянето на деца от семейства и настаняването им в различни форми на алтернативна грижа.

Връзка между бедността и ранното детско развитие

Панел №3: „Ролята на общността и семейството като среда за ранно детско развитие в условия на бедност – връзка между наука, интервенции и политики“ беше организиран от д-р Радостина Антонова и Евгения Тонева – Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ; Росица Милкова и Искра Стойкова – Тръст за социална алтернатива и доц. Красимира Костадинова – Национален център по обществено здраве и анализи. 

Проблемът с бедността се отнася не само до ситуацията на децата, които растат в силно маргинализираните етнически групи (особено ромски общности в България), но и до децата с увреждания, които живеят в бедност или риск от бедност; децата от семейства, в които поне един член е с увреждане или психична болест; децата от многодетни семейства или семейства с един родител; децата, настанени в услуги за алтернативна грижа и др. Бяха дискутирани методологични иновации по отношение на изследванията относно влиянието на бедността върху развитието на децата в България, а също и как се случва колаборацията между натрупаните научно-изследователски данни и добри практики от една страна и създаването на политики в областта на ранното детско развитие от друга. Също така бяха представени актуални научни данни относно:

• връзката между бедността, ранното детско развитие и последиците за цялостното развитие на човека и
• ситуацията в България по отношение на работата в полето на ранното детско развитие в контекста на темата за бедността.

Панелистите и участниците в конференцията потърсиха отговори на въпросите:

• Възможно ли е изследванията да бъдат не само източник на данни за актуално към момента на изследването положение, но и сами по себе си да имат характер на интервенция, която да донесе пряка полза за участващите в него уязвими деца и семейства в бедност?
• Как използваме знанията, натрупани чрез изследвания, анализи и в практическата работа за подобряване на положението на децата и семействата, които живеят в бедност?
• Кои са най-неотложните мерки, които изискват промяна в законодателството и политиките за ранна грижа и закрила на децата в България?

Съчетавайки академични и изследователски знания, практически интервенции и политики, като продукт на трите панела, представената и дискутирана информация ще бъде обобщена в специално издание.